Вчера станаха известни подробности около плана на лидерите на ЕС, който ще се обсъжда на срещата на върха утре и в петък и предвижда освен бюджетен съюз, фискална централизация и емисия еврооблигации.
Защо да се централизира вземането на решения, след като отговорностите остават на страните, попита реторично управителят на БНБ на дискусия, организирана от "Асоциация Банка на годината". Докато сами си плащаме и си носим отговорността за българския вложител, не трябва да бързаме да даваме "зелена светлина" на това решение, заяви управителят.
"Който плаща, той поръчва музиката", каза още Искров, припомняйки, че балгарските банки и правителство нямат достъп до финансиране от  ЕЦБ и EСМ. По думите му вероятно това е начинът да се убедят германския или финландския данъкоплатец, но първо трябва да има консолидация на отговорностите на общоевропейско ниво, а после да се прехвърля суверенитет от националния орган (БНБ) към Брюксел и Франкфурт (където е централата на ЕЦБ - бел. ред.)
За нас е добре, че не сме в еврозоната, тъй като всеки ден се лансират идеи, които променят рамката, която беше преди да се присъединим, допълни Искров.
Управителят на БНБ се обяви още и срещу данъка върху финансовите транзакции, обсъждан на ниво ЕС, която по-вероятно ще се въведе в ограничен обхват.
Той разкритикува и изискването за увеличение на банковия капитал от първи ред до 9%. Според него това противочери на другата цел, поставяна от европейските политици - банките да продължат да кредитират, защото увеличаването на капиталовата адекватност при сегашното състояние на пазарите не може да стане по друг начин, освен чрез намаляване на рисковите експозиции.
Искров коментира проблема с лошите кредити така: Не искам само на мен да се задава този въпрос, но и на всички политици, които вземат решения. Управителят на БНБ настоя за законодателни промени в защита на кредиторите, като даде за пример възможността фирма да се обяви във фалит със задна дата, наричайки тази практика "измама".
В подкрепа на думите му изпълнителният директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев нарече фалитите със задна дата "оръжие за масово поразяване". Той цитира данни на изследването на Световната банка Doing business, според които в Австрия за период от година-година и половина се събират 82% от вземанията при 5% разход по събирането, докато у нас се събират 30% за период от 3 години, като разходите са 10%.
Председателят на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян допълни, че проблемът е представен и в парламента, но няма развитие.
Андреев още посочи, че банките у нас са удвоили капиталовите буфери в годините на кризата. Той твърди, че ръстът на лошите кредити е лаг от времето преди кризата. Според него е добра новина, че този ръст идва от кредити, които са били проблемни още през 2008-2009 г. Една част от тях са били предоговорени, но около 50% са неспасяеми, каза банкерът.
Новите кредити обаче са с много добро качество, даже се чудим дали не сме консервативни, допълни Андреев. По думите му първокласните български фирми получават сходни условия с мултинационалните компании.
Левон Хампарцумян пък представи интересни данни в отговор на въпрос за лихвите по заеми за млади кредитополучатели." Паневропейско проучване сочи, че човек под 30 години ще има трима стабилни сексуални партньора, докато стане на 55 години и ще смени 7 работи. Как да дадем ипотека? И нашата не е лесна", каза той.

---

Преди месец се хванах на бас, че доходността по еврооблигациите ще бъде не повече от 5.2%, заяви председателят на СД на ОББ Стилиян Вътев. Сега се хващам на бас, че ще е 4.5% за 10 години, заяви банкерът. Финансовият министър Симеон Дянков в момента е на т. нар. роуд шоу за представяне на емисията в размер на 950 млн. евро пред инвеститори в Лондон, Париж и Виена.