В началото на март осем страни от северната част на ЕС - Холандия, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Ирландия, Дания и Швеция - изразиха общото си безпокойство от тези реформи, призовавайки прекалено "амбициозните" предложения да бъдат отложени за по-късно, информира Франс прес.

Разговорите не вървяха доскоро и поради липсата на правителство в Германия след късата победа на канцлерката Ангела Меркел на парламентарните избори през септември.
Темата фигурира в дневния ред на срещата на върха на ЕС на 23 март в Брюксел.

Парламент на еврозоната: забравена тема

Идеята за парламент само за еврозоната, натоварен да контролира нейните решения, изглежда беше погребан в края на 2017 година. Френският президент Еманюел Макрон, който сам направи това предложение, намали амбициите си.
Германия известно време изглеждаше отворена за тази идея, но така или иначе този парламент щеше да има само консултативна роля.
Що се отнася до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, той не спря да повтаря, че не храни симпатии към това предложение, тъй като тази роля е от ресора на Европейския парламент.

"Супер" министър на финансите: отхвърля се

Брюксел предложи да се създаде европейски министър на икономиката и финансите, обединявайки постовете на вицепрезидент на Европейската комисия и на председател на Еврогрупата (19-те министри на финансите от еврозоната).
Министрите от Еврогрупата обаче негласно отхвърлиха идеята през декември, като предпочетоха да изберат един от колегите си за свой председател - португалеца Мариу Сентену - за мандат от две години и половина.

Бюджет на еврозоната: сложен въпрос

Вече няколко месеца страните членки се разправят по този въпрос. Едните, начело с Франция, предлагат специфичен, голям бюджет, който да служи за стабилизиране на еврозоната в случай на икономически шок. Други, сред които Германия, предпочитат бюджет, насочен предимно в подкрепа на структурните реформи. А някои са изцяло против идеята.
От своя страна Европейската комисия е на мнение, че този бюджет не трябва да бъде отделен от този на ЕС. Във всеки случай въпросът си остава дългосрочен проект.

Довършване на Банковия съюз: обсъжда се

Европейският съюз гледа на този въпрос като на един от най-лесните за решаване и има амбицията да постигне "конкретен напредък" още през юни. По-конкретно трябва да се въведе европейска гаранция на банковите депозити, първоначално като се намали банковият риск в страните членки, а след това - като той бъде споделен. Въпреки проявяваната политическа воля дискусиите буксуват в последно време, но се очаква след съставянето на новото коалиционно правителство в Германия нещата да потръгнат.

Основен проблем обаче остава несъгласието на северните страни с вариант, при който техните банки да плащат вместо банките на южните страни, по-специално италианските, които имат репутацията на по-малко стриктни.

Европейски валутен фонд: прието

28-те страни членки одобриха превръщането в един вид Европейски валутен фонд (ЕВФ) на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), натоварен с надзора над заемите за изпаднали в затруднение страни членки, като Гърция например.
Наименованието ЕВФ не се очаква да остане точно такова, а и европейците не успяват да се разберат точно за бъдещите мисии на този фонд, който може да замества МВФ на ниво ЕС в помощ на изпаднали в криза страни.

Засега има съгласие само по един единствен въпрос: този фонд трябва да се нагърби с ролята на "заемодател в краен случай" за изпитващите затруднения банки, ако предвидените спасителни механизми се окажат неефективни.