С промяна в Наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства всички касови апарати в страната трябва да се сменят - за регистрираните по ДДС фирми срокът е краят на тази година, а за останалите  - юни 2019-та. Преди 6 години държавата също предприе мерки, с които задължи компаниите да се оборудват с нови касови апарати с връзка с НАП.  В коментар по темата в ефира на “Хоризонт“ икономистът Красен Станчев, който е председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, отбеляза, че смяната на касовите апарати е обичайна практика, която: Периодично трябва да се случва и се случва периодично поради това, че се променят технологиите и данъчните власти навсякъде по света налагат подобни подобни мерки.Станчев пропимни, че през 2011-2012-та тогавашният финансов министър Симеон Дянков е предприел стъпки, за са накара големите платци на ДДС и акцизи да се включат техните касови апарати и принтери в системата за отчитане на данъци:  И тогава, и сега  фирмите, които сега търгуват на дребно, но са регистрирани по ДДС, са приоритетните, тъй като те са по-големите и с по-големите обороти.Онова, което е ясно е, че в такива случаи имаме някакви причини от страна на данъчните власти  - в дадения случай тези причини са предимно нови технологии, които позволяват отчитането в реално времена по-голям кръг сделки , включително такива по интернет, докато преди 6 години нямаше толкова сделки по интернет.Според Красен Станчев злоупотребите със сегашния софтуер и криенето на обороти от малките фирми  не може да са сред водещите причини, за да се предприеме мярката по смяна на касовите апарати в цялата система:За малките малките фирми би било много скъпо  - когато имате оборот, да речем, 300-400 лв на ден, да отчитате всяка сделка. Затова  малките фирми отчитат един път на ден, а някой, да речем, един път на седмица.  По-големите фирми всички са вързани към системата на НАП и не виждам някакъв особен проблем.  Аргументацията е много интересна  - говори се за укриване на оборот  между 30 и 70%, което е просто невъзможно, беше категоричен Станчев:Това означава, че става дума за укриване на оборот между 11,5 милиарда и почти 26 милиарда лева, което е невъзможно.  Оборотът в търговията на дребно -  всички стоки и услуги, махаме туризма, е някъде около 37-38 милиарда на година. Не може толкова да се укрива, просто технически това е невъзможно. Красен Станчев обясни, че при данъчната система, която работи в България  - разчитаща основно на приходите от Данък добавена стойност, е нормално периодично да има мерки насочени, към усъвършенстване на системата за отчитане на обороти, но според него е необходим по-дълъг период, който да бъде предвиден за адаптация:Няма много други мерки, които могат да се предприемат. Разбира се това, което прави НАП, е много по-добро от това, което беше преди 2008-2007 година( въвеждането на пропорционалния данък). През 2008-ма беше сменена системата за оценка на риска при неплащане на данъци.  Българската данъчна система оперира относително добре и затова, защото оперира относително добре, ми се струва, че няма нужда от такова скоростно налагане на нови изисквания  - те може да се наложат, но би трябвало да има по-дълъг период за адаптация  - около година и половина за големите и  интернет търговците, а за другите - да речем две-три години. Станчев смята, че изчисленията за очакваното повишаване на приходите не са съвсем точни.Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.