Тя обхваща официалните канали - банкови преводи над 5 хил. лв., което означава, че размерът им е още по-голям, и то без да броим парите, пренесени при пътуванията, които не са отчетени. При превода им тези пари се таксуват на входа и на изхода, т.е. веднъж се удържа такса от банката, от която се изпращат в чужбина, и втори път - от местната, в която се получават.

Това важи и за преводи на валута, различна от лева, между банки в България, а проверка в тарифите им показва, че реална промяна спрямо преди 1-2 години няма. 

В зависимост от сумата, която е изпратена, таксата за получаване може да достигне 200 евро. Oт 22 български търговски банки само две не налагат такава комисиона. Това важи за всички получени от чужбина суми, които са по-големи от 100 евро.

Експортните компании в България или хората, които редовно получават средства от работещи в чужбина техни близки или роднини, със сигурност са усетили това. Сумата, която се губи при превода, може и на пръв поглед да изглежда незначителна. При редовно получавани преводи обаче в края на месеца тя може да е равна например на погасителната вноска за нов автомобил или за наем на офис.

Затова и Европейският съюз въведе СЕПА – Единна зона за плащания в евро. Идеята й е банковите разплащания в рамките на ЕС да струват толкова, колкото и тези в самите държави или поне да се понижат. Това вече важи в пълна сила за страните от еврозоната.

Октомври 2016 г. беше крайният срок, в който всички останали банки в ЕС, които не са част от еврозоната, трябваше да започнат да използват СЕПА. Такива разплащания през нея действително се правят, но таксите дори и за пасивна услуга като получаването на средства от чужбина в България, а и в другите страни в нашето положение като Чехия, Унгария, Полша и Румъния, все още съществуват.

Все пак действително са едни и същи за валутен превод от чужбина и в страната. От всички 22 банки у нас единствено Прокредитбанк и Тексим нямат такса за входящи преводи. Всички останали таксуват обикновено около 0.1% от получената сума, като максимумът може да е 300 евро само за един трансфер.

Таксата обикновено е двойно по-голяма, ако преводът се извършва за клиент, който няма сметка в банката – 0.2% или 0.15% от прехвърляната сума. Изключение се прави единствено при някои банки, ако преводът е с цел набиране на средства с благотворителна цел или за лечение.

Прокредитбанк е и единствената банка, която предлага парични преводи в ЕС чрез фиксирана такса от 5 евро на превод, независимо от изпратената сума, но е без такса за получаване. Другите търговски банки също използват единната европейска зона за разплащания, но при тях сумата е поне 25 лв. и може да достигне 450 лв. такса за превода. Още повече че въпреки че в тарифите си банките описват в отделни графи паричните трансфери от Европейската икономическа общност и тези извън нея, таксите и на едните, и на другите са еднакви.

 Освен обичайните такси за превод банките са описали редица други случаи, в които може да се наложи клиентът да плати по паричните трансфери. Така например се таксува анулиране или връщане на превод, рекламации, неточен IBAN, допълнителна обработка поради непълни данни и т.н., като всяка от тези операции се таксува с около 20 лв., а за рекламации или вътрешни проучвания клиентът може да дължи 30 евро. А ако има "запитване към друга банка по искане на клиента за очакван от него превод", то той ще дължи 20 лв.