През август годишната инфлация в еврозоната се ускори очаквано до 4-месечен връх, но остава далеч под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто, показват неревизирани окончателни данни на Евростат. Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през август с 0,3% на месечна база и нарасна с 1,5% спрямо година по-рано, след като през юни и през юли потребителската инфлация в региона отчете най-слаб растеж от началото на годината, нараствайки с едва 1,3 на сто. Въпреки че това представлява най-силно нарастване на потребителските цени от април насам, когато те се повишиха с 1,9%, инфлацията в еврозоната през август остава далеч под целевото ниво на ЕЦБ за средносрочна инфлация от малко под 2 на сто. Основен двигател за инфлацията през август са енергийните цени, които се повишават на годишна база с 4,0% след техен растеж с 2,2% през юли, докато цените на хранителни стоки, напитките и тютюневите изделия, както и тези на услугите нарастват за трети пореден месец съответно с 1,4% и с 1,6%. В същото време основният индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) се повишава за втори пореден месец с 1,2% спрямо година по-рано. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона. Междувременно Европейската централна банка представи свой последен редовен месечен доклад, в който отбеляза, че инфлацията в еврозоната е възможно да падна под 1% в началото на следващата година поради статистически особености. Това би представлявало неприятно развитие за ЕЦБ с оглед на нейната подготовка за постепенно оттегляне от огромните по размер монетарни стимулиращи мерки. В доклада се посочва, че инфлацията вероятно ще спадне до 0,9% през първото тримесечие на 2018-а година, отдалечавайки се съществено от целевото ниво на ЕЦБ за нарастване на потребителските цени с малко под 2 на сто. Според централната банка този очакван спад ще отрази развитието на цените на петрола и непреработените храни на годишна база, като тези цени са важна, но в същото време и доста волатилна компонента за по-обширните данни за инфлацията. Трябва да се има предвид, че петролните и цените на непреработените хранителни стоки се повишиха много силно в началото на настоящата година (спрямо същия период на 2016-а), но оттогава насам техният растеж се забави, което ще се отрази върху годишния ценови ръст в началото на 2018-а година. Официалните представители на ЕЦБ предпочитат да се фокусират най-вече върху т.нар. “основна инфлация“, пренебрегвайки временните ценови движения на енергията и на храните. Но целевите нива на централната банка все пак се отнасят за водещата инфлация (за индекса CPI) и всяко едно значително отклонение би представлявало повод за безпокойство. По-рано този месец президентът на ЕЦБ Марио Драги посочи, че най-вероятно на заседанието през следващия месец (на 26-и октомври) централната банка ще очертае плановете си за намаляване на програмата за покупка на облигации в размер на 2,3 трлн. евро, известна като “количествено улеснение“. Това предполага, че ЕЦБ няма да допусне евентуалното временно рязко забавяне на инфлацията да попречи на процеса за постепенно оттегляне от мащабните монетарни стимули.