Това отбеляза през уикенда Банката за международни разплащания (BIS) при представяне на своя редовен тримесечен доклад.

Банката за международни разплащания посочи, че евтините лихви по заемите и рядко срещаната едновременна експанзия на развитите и на развиващите се икономики движат във възходяща посока световните финансови пазари, като вече започват да се появяват признаци на "повишено инвеститорско настроение".

В същото време BIS отчита, че корпоративният дълг на САЩ е много по-висок, отколкото преди глобалната финансова криза. Докладът на банката включва проучване, което показва, че световният дълг може да се окаже подценен с около 13 трлн. долара, тъй като традиционните счетоводни практики изключват валутните деривати, използвани за хеджиране при международната търговия, както и облигациите в чуждестранна валута.

Нарастващият държавен дълг на нововъзникващите пазари се удвоил от 2007-а година насам, достигайки 11,7 трлн. долара в края на миналата година, като за същия период държавният дълг на тези икономики се увеличи до 51% от 41% от БВП. Всичко това повдига въпрос относно опасността за нова криза, ако има значително увеличаване на лихвените проценти.

В тази връзка BIS призова за постепенно връщане към по-високи лихвени проценти, въпреки че централните банки са колебливи с оглед на упорито ниската инфлация в световен план.

Според Банката за международни разплащания все още никой не определил защо глобалната инфлация остава толкова сдържана, въпреки че редица икономики са се доближили, или дори са надминали оценките за пълната трудова заетост и въпреки че централните банки продължават да провеждат безпрецедентни стимулиращи парични и лихвени политики. Това е въпрос за трилион долара, който би определил пътят на световната икономика през следващите години и най-вероятно би определил бъдещето на настоящите политически рамки. Тревожно е, че никой не знае отговорът, отбеляза BIS в своя тримесечен доклад.

Основният фокус на доклада е поставен именно върху липсата на инфлация, върху стремителният ценови ръст на финансовите пазари и тяхната способност да игнорират геополитическите напрежение и това, което банката определя като "забележително" ниски нива на пазарни колебания и нестабилност