Това съобщи Българската стопанска камара, позовавайки се на данни от International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави.

България се издига до 62-ро място сред износителите.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати. За периода 2012-2016 г. българският износ, измерен в долари, намалява с 2 на сто, докато световният внос намалява с 4 на сто. Тези тенденции са различни по групи стоки.

Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7 на сто, при ръст на световния внос с 1 на сто. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2 на сто, докато световният внос намалява с 2 на сто. При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари.

Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а международните цени растат. На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, но там губим пазарни позиции, следвани от части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции.

По експертни оценки на осмо място е износът на специална продукция (около 808 млн. долара), което е ръст с около 57 на сто спрямо 2015 г.

Губещи са и доскоро успешните маслодайни семена.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед, въпреки спадащия износ и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, среднотежки горива, пшеница и медикаменти. Тези пет стоки формират 15,1 на сто от износа ни. С над 1 на сто от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за елтабла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел. Бързорастящи са нефтени масла, електронни елементи, електронни игри, седалки за автомобили, агрегати за машини. Всичките те изпреварват световния внос с над 20 на сто. Г

убещи, освен мед и горива, сред по-значимите стоки са: маслодаен слънчоглед, медни руди и цигари.

Потенциалът за растеж, според ITC, e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на проучването, например за потенциала на пшеницата, се вижда, че България има средноголеми перспективи в сравнение с другите водещи износители. Подобна е картината с повечето стоки с достатъчна степен на диверсификация на пазарите.

България е на първо място в света по износ на облекла и обувки с азбестови нишки. Единствен купувач е Полша, според българската статистика, но Полша не отчита внос от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който доста години бяхме на първо или второ място в света, бележи постепенен спад, основно за сметка на увеличен износ от Русия.

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни, се посочва в проучването. Курсът на долара към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност, се отчита още в анализа.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми, смятат анализаторите. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.