Международният валутен фонд трябва да види по-реалистични предположения от страна на еврозоната по отношение на икономиката на Гърция и повече подробности за планираните мерки за облекчаване на гръцкия дълг, преди евентуално да се присъедини към настоящата трета спасителна програма, заяви във вторник директорът на европейския департамент на МВФ Пол Томсън, цитиран от агенция Ройтерс. Томсън все пак посочи, че МВФ и гръцките кредитори от еврозоната са постигнали напредък в проведените в понеделник разговори на срещата на Еврогрупата, но все още не са стигнали до окончателно решение. Все още смятаме, че е необходим повече реализъм в допусканията и по-голяма конкретика, допълни той. Вчера еврозоната и МВФ се споразумяха, че Гърция ще трябва да запази първичен бюджетен излишък (бюджетното салдо преди разходите по обслужване на дълга) в размер на 3,5% от БВП в рамките на пет години, след като приключи настоящата спасителна финансова програма през лятото на 2018-а година. Ройтерс обаче цитира официални лица, участвали на срещата, според които размерът на излишъка в средносрочен план трябва все още да се обсъжда, като в същото време е имало и различия относно допусканията за икономическия растеж на Гърция, особено по отношение на прогнозите, които от години насам се използват за оценка на плановете за облекчаване на дълга. Страните-членки на еврозоната, водени от Германия, продължават да настояват МВФ да се присъедини към гръцкия спасителен план, който понастоящем се осъществява само от правителствата, споделящи единната европейска валута, тъй като според тях това ще увеличи доверието към предприеманите мерки в подкрепа на Гърция. МВФ от своя страна пък заявява, че може да се присъедини, но само ако Гърция получи ново облекчаване на държавния дълг. Основа на продължаващите разисквания е обещанието, направено от кредиторите от еврозоната през май 2016-а година, което очертава някои предположения за евентуално намаляване на гръцката дългова тежест. МВФ обаче иска от правителствата на еврозоната да предложат различни и по-подробни мерки в тази насока. Приемаме основното допускане от споразумението през май 2016-а година, че то не трябва да бъде окончателно одобрено, калибрирано или предоставено преди края на настоящата спасителна програма (към средата на 2018-а година), но имаме нужда от по-конкретна информация за това, какво ще се случи след края на програмата, подчерта Пол Томсън.