През март индустриалното производство в еврозоната се сви за втори пореден месец и стагнира в рамките на целия ЕС в резултат най-вече на рязко намаляване на енергийното производство, но в същото време производството в България се повиши относително добре след негов солиден ръст през февруари, показват данни на Евростат. Индустриалното производство в еврозоната се понижи през март с 0,1% спрямо февруари, когато също се сви с 0,1% (възходяща ревизия от предходна оценка на Евростат за спад с 0,3%), докато очакванията на финансовите пазари бяха за растеж с 0,3 на сто. На годишна база темпото на производствения растеж се ускори до 1,9% след повишение с 1,4% месец по-рано (възходяща ревизия от повишение с 1,2%), но при прогноза за по-добър растеж от 2,3 на сто. Свиването на производството за втори пореден месец се дължи отново в най-голяма степен на спад с цели 3,2% на производството на енергия (след спад с 4,9% и през февруари на фона на намаленото потребление на горива за отопление с оглед на по-меката от обичайното зима), докато производството на потребителски стоки с недълготрайна употреба (такива като дрехи и хранителни продукти) се увеличи с 2,1%, производството на дълготрайни потребителски стоки (такива като автомобили и хладилници например) - с 0,9%, а това на средствата за производство нарасна с 0,2 на сто. Индустриалното производство в целия Европейския съюз остана без промяна за втори пореден месец, докато неговият растеж на годишна база се ускори до 2,4% от 2,1% през февруари. Подобно на данните за еврозоната, енергийното производство в рамките на съюза също се понижи рязко с 2,8%, докато производството на недълготрайни стоки нарасна с 1,9%, а на стоки с дълготрайна употреба - с 0,9 на сто. Индустриалното производство през март отчете най-силен растеж на месечна база в Румъния (скок с 2,6%), следвана от Естония (повишение с 2,4%), Полша (с 2,1%) и Франция (с 2 на сто), докато най-солиден спад на производството беше отбелязан в Литва (понижение с 3,1%), Гърция (с 2,0%) и Холандия (с 1,7%). Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Естония (скок с 14,8%), Румъния (с 10,2%) и Латвия (с 10,0%) при най-солиден спад в Холандия (понижение с 2,2%). За разлика от слабите осреднени данни на Евростат за ЕС, индустриалното производство в България се повиши през март с 0,9% спрямо февруари, когато беше регистриран здрав ръст от 3,8% (най-солидно повишение от декември 2012-а година), който компенсира изцяло понижение на производството с 3,1% през първия месец на годината. По този показател нашата страна се намира в “златната среда“ в рамките на целия ЕС. На годишна база растежът на индустриалното производство в България се ускори през март до 6,0% от 4,7% през февруари. Това нарежда нашата страна на седмо място по растеж на производството спрямо всички страни - членки на ЕС, като за последно индустриалното производство в България нарасна с по-силно темпо през април 2014-а година, когато беше отчетено повишение с 6,7 на сто. Позитивните данни за нашата страна са в синхрон с оповестено по-рано тази седмица проучване на Националния статистически институт (НСИ). Според НСИ индексът на промишленото производство в България нарасна през март с 0,8% на месечна база и с 5,9% на годишна база, въпреки че и в нашата страна, подобно на проучването на Евростат за целия ЕС, беше отчетно рязко намаляване с 6,8% на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през третия месец на настоящата година.