Последните майстори, които правят традиционните дървени обувки в Холандия се борят, за да защитят занаята си, информира АФП, цитиран от БТА.

Никол ван Аарле умело работи с дълга метална лъжица и оформя голямо сабо, а дървените стърготини падат с равномерен темп на пода. На стената на работилницата й в Аарле Риктел, в южната част на Холандия, са окачени саба във всякакви форми и размери, украсени по каноните на традициите в този занаят.

"Работя, щом мога: след като оставя децата в училище, вечер, през уикендите, но не мога да си изкарвам прехраната само със сабата", със съжаление казва жената, която е служила в армията и се гордее, че е пето поколение в дълга линия на майстори на сабо.

На 40 години Никол е бъдещето на професията, в която средната възраст е по-скоро на побелелите коси, усмихва се тя.

В страната вероятно са останали трийсетима души, които правят саба, а от тях 15 дават качествена продукция, твърди Йек ван дер Вурт, президент на асоциация за защита на сабото. Холандският център за нематериалното наследство определя положението с този занаят като "силно обезпокоително". Въпреки че сабо се прави и в други страни, най-вече във Франция и Великобритания, тези дървени обувки за мнозина са се превърнали в символ на Холандия, също като лалетата и вятърните мелници.

"Това е като пържените картофи на Белгия или наденичките на Германия, ние трябва да ги защитим", твърди Никол ван Аарле. "Очевидно всички искат да ядат пържени картофи, така че с тях всичко е наред, но със сабото нещата са по-сложни - с тях трудно се ходи", казва Никол.

Ако се направи от едно парче дървен материал, сабото топли, държи крака сухи и най-вече е евтино, коментира Йек ван дер Вурт.

До Втората световна война тези дървени обувки продължават да са популярни, но след края на конфликта холандците изоставят дървото, за да се насочат към каучука и кожата.