Новини
Водещи Бизнес Банки Акции Институции
Еманюел Макрон и Ангела Меркел БТА
Еврозоната: една 30-годишна война между Париж и Берлин
Редактор: Катрин Шатиню, в. ”Ле-з-еко”, 13 октомври* - 16 октомври 2017, 17:13
Реформата на еврозоната, такава, за каквато мечтае Еманюел Макрон, не е убедителна за германците.
Различията още от времето на подписването на Договора от Маастрихт, все още не са изгладени.

Дали късметът този път ще обърне гръб на Еманюел Макрон? Европейската енергия на новия френски президент едновременно успокои и очарова неговите европейски партньори. В същото време обаче се прави констатация, че реформата, която може би той взема най-много присърце - на еврозоната, предизвиква най-силни резерви, особено в Германия. В Берлин тези предложения не се приемат добре. Парламентарните избори в Германия на 24 септември поставиха началото на дълги преговори за формиране на бъдещата управляваща коалиция. Възможно е те да доведат до една непослушна в европейски план комбинация. Канцлерът Ангела Меркел вече отстъпи под натиска на консервативния си баварски партньор за своята неприкосновена политика за приемане на бежанци. Каква съдба ще отреди тя за най-дръзките предложения на Франция, която преоткри амбицията си за Европа?

По същество голямата неяснота за задълбочаването на интеграцията в еврозоната, която поддържат германската канцлерка и нейният министър на финансите Волфганг Шойбле, показва, че въпреки афишираната добра воля, те далеч не са ентусиазирани от френските идеи. Дори може да се каже, както при предишни опити за засилване на тази интеграция, че подходът и визията на двете страни са фундаментално различни.

Най-фрапиращият пример е за потенциалната роля на хипотетичния Европейски валутен фонд (ЕВФ). Поради липса на възможност за създаване на нови инструменти, което би изисквало промяна на основополагащи договори, а това пък е тема табу днес, като се има предвид общественото мнение, германското министерство на финансите предлага да се засилят правомощията на вече съществуващия Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ). Този фонд за спешна помощ бе създаден през 2012 г., за да спаси Гърция, Испания и Кипър по време на кризата в еврозоната. Неговото основно предимство е, че той разполага с колосалната сума от 80 милиарда евро собствени средства, предоставени от страните членки, и може да набере до 700 милиарда евро. Шойбле предложи ЕСМ да бъде преобразуван в ЕВФ, който би могъл да спаси дадена страна в случай на тежка финансова криза чрез програма за оздравяване на държавните й финанси. По този въпрос Франция е съгласна.

Червеният бикоборски плащ на един съюз на трансферите

Само че германската идея за превръщане на ЕСМ не само в пожарникар на еврозоната, но и в неин жандарм, който да следи за отклоненията на икономиките и за съвестното спазване на Пакта за стабилност, е неприемлива за Париж. По този начин фондът би си присвоил, ни повече, ни по-малко, ролята на Европейската комисия.

Голямо предимство от гледна точка на Берлин: едно "неутрално", т. е. стриктно прилагане на правилата на пакта, далеч от политизираната и разпусната, според него, версия на сегашната Комисия в Брюксел. Разцеплението между Германия, която е загрижена на първо място за съвестното спазване на правилата на договора, дори и това да доведе до прекалено строги мерки за икономии в еврозоната, и Франция, по-обезпокоена за динамичното функциониране на еврозоната, остава дълбоко след дебатите за Договора от Маастрихт. Една своеобразна 30-годишна война.

Конкурентните идеи за евентуален бюджет на еврозоната изваждат на показ един друг аспект на разногласията между Франция и Германия. Той се отнася до неразбирането на френската визия за един по-солидарен съюз, която германците незабавно изтълкуват като разпореждане да развържат своята кесия, за да помогнат на по-малко конкурентоспособните държави. Когато Франция пожелае общ бюджет, отчасти за да коригира потискащия ефект от криза в дадена страна от еврозоната (посредством, например, застрахователен фонд) и за да инвестира в изоставаща икономика, Германия вижда в това риск от бягство на правителствата от отговорност.

Берлин подозира, че ако Европа осигурява помощи и инвестиции без истински насрещни задължения, съответните страни ще решат, че няма смисъл да проведат необходимите реформи, и дълговете отново ще скочат. . . Това е червеният бикоборски плащ на един съюз на трансферите, който е развяван пред очите на германците, за да ги дразни. "Остават опасенията, че един такъв бюджет ще представлява нов повод за взимане на допълнителни дългове", каза Волфганг Шойбле в кулоарите на посещение при Еманюел Макрон на 9 октомври. Твърде вероятният следващ германски министър на финансите, либералът Кристиан Линднер, бе още по-ясен: "Парите ще се озоват във Франция за държавните разходи или в Италия за поправяне на грешките на (Силвио) Берлускони, това би било немислимо за нас."

Шансовете на Еманюел Макрон да бъде чут обаче са реални. От началото на кризата Германия на няколко пъти промени своите позиции за Европа. За да запази еврозоната, тя бе принудена да прояви финансова солидарност и да приеме парична политика, освободена от строгите правила от Маастрахт. Днес Германия признава с половин уста, че една бюджетна линия в европейския бюджет би могла за направи услуга на най-нестабилните страни и да бъде полезна за цялата еврозона.

В крайна сметка всичко ще зависи от това какви ще бъдат приоритетите на Меркел през последния й мандат: дали тя ще запази своя имидж на голяма европейка, дала решителен тласък на еврото, или ще бъде запомнена със свиване на нейната подкрепата сред гласоподавателите за сметка на нарастването на популисткия и евроскептичен вот, привлечен от партия "Алтернатива за Германия", играейки с европейската карта на минимум?

*Превод от френски: Николай Станоев, БТА


Още от Институции
Икеа (Ikea) даде нов ход на изтеглянето на 29 милиона ракли и скринове (в САЩ и Канада - бел. ред.) след смъртта на осмо дете.
- 21 Ноември 2017, 16:21
Шофьори на камиони протестираха по френските граници срещу изключването на пътните превози от новата европейска директива за командированите...
- 21 Ноември 2017, 15:54
Непозволени счетоводни операции и скрито разпределение на печалби са установили данъчните ревизии, извършени на повече от 61 големи дружества.
- 20 Ноември 2017, 14:59
Всички от Институции
Банков каталог
Клубове
Линкове



за реклама | обратна връзка | потребителско споразумение | добави сайт | методика | отговорност | Мобилна версия | Flight Mode

Copyright © 2017 Dir.bg. All rights reserved.